Петъчни вечери

Завъртам все един и същи мизансцен -
сутрин в зелено,а вечер -
един оранжев залез винаги ме изправя
на крака...ПЕТЪК ВЕЧЕР - с най- силно
присъствие на тишината...енигма е -
можеш ли да избираш накъде?...или
когато нов ден се вмъква и те търси?...
 огледай се и
      се върни у дома -
              като щъркел -
/той винаги знае къде е бил домът му/
и потърси затихващите кратери
                на мравките.
Картината ще разлива откъсната тъга
 изправяш се,
    няма спомен
        и рана няма
     само дихание и перце
   от бяло птиче, а
                е ПЕТЪК ВЕЧЕР
и в тази оглушителна тишина
идеалите изглеждат непрактични...
  а е нужен хляба
       и виното -
  като трите пръста,
с които се кръстим...ПЕТЪК ВЕЧЕР,
 по майски дъждовна заиграват
бъбриви шумоления, ударени от капките...
Вечер натежала от усещане
за дъжд - спасение -
да измие този вопъл,този грях
пред едно разпятие...но понякога
ПЕТЪК ВЕЧЕР е -
            музика
 като затоплена шума за полягане,
 по-трепетна от докосващ поглед,
      сгушен между клепачи,
   заслушан
       в музика - въздишка...

Щастлива да изрека своята поезия
до стрък - цвете, в ПЕТЪК ВЕЧЕР.