Когато съм замлъкнала, не значи,
че в мен царува блага тишина.
Сто гарвана в ума ми грозно грачат
и сякаш се намирам на война.
С пълчища образи и смътни чувства
връхлита ме цунами от печал.
И нямам време да броя напусто
кой грабил ме е, или ми е дал.
А искам паметта си да разчистя,
да има място само за цветя,
разкъсан наниз трепкащи мъниста,
взривил с уханията си нощта.
Намери ли си в камъка пролука
ранимото и тъничко стебло,
поемам риска – мрака да разпука,
и всеки страх да срина със любов.
Навътре в камъка
© Copyright: Йотова Валентина, 2019
Свидетельство о публикации №119122006326
Свидетельство о публикации №119122006326
Рецензии