Атанас Капралов. Крик з утроби

Атанас Капралов
КРИК З УТРОБИ


Старанно гартували ідеали
батьки, своїй довірившись меті.
Та бачать нині –
ржавіють метали…
Добро,
ти не пануєш у житті.

І замість геть понищити гидоту,
чеснотам ми даємо відкоша...
Страху в собі не можу я збороти,
Болгаріє,
болить моя душа!

Ти йдеш собі – від часу гнеться спина,
хворобою придушена
украй.
Чи ти колись,
заблукана газдине,
діждеш своїх садів-утопій?…
… Гай!

Заманювали лжею
в трясовини
народ святий
краватками до згуб.
І віра,
наче зраджена дружина,
з тобою мріє розірвати шлюб…

Старі порядки, наміри, куміри
сховає час у вихрі веремій.
Себе питаю:
як воно без віри?
Болгаріє,
ти  план послухай мій!

Не дозволяй
нахабі-басурману
зухвало
перетнути рубікон.
Лишень
Його
Приреченість
Талану
невтомно захищай.
Шануй закон.

Хай щупальцями жадібні істоти
обплутують нещасний мій народ.
Завваж: ти не розплідник для мерзоти,
людей
народжуй
для добра й чеснот.

В утробі нині нищиш  їх затято,
але почуй,
що мовлять
ті вуста:
«Заради тебе ладні все здолати,
заради тебе,
матінко свята!»

 
(аторизований переклад з болгарської — Любов Цай)

*** 

Оригинал:

Атанас Капралов
ВИК ОТ УТРОБАТА


Бащите ни калиха идеала
на свойто време в пот и мъжество.
Но виждат днес –
ръждив му е металът…
Добро,
не идва твойто тържество.

И вместо мерзостта да гние в гроба,
на добродетелта пак шием креп…
Страхувам се със цялата си обич,
Българийо.
Страхувам се за теб!

С прегърбена от времето осанка,
задавена от кашлица,
вървиш.
Ще стигнеш ли,
объркана стопанке,
градината-утопия?…
…Уви!

Подмамиха към блатото
влечуги
със вратовръзки
твоя свят народ.
И вярата –
излъгана съпруга –
потърси свойто право на развод…

Историята скоро сметки стари
ще уреди с бронираните в сан.
Но аз се питам:
накъде без вяра?
Българийо,
изслушай моя план!

Не давай
на безскрупулната сган да
си купи
малко царство срещу кон.
А
Негова
Обреченост
Таланта
усърдно защитавай.
Със закон.

И нека се докопа за решетки
самият октопод на алчността.
Не инкубатор за марионетки
бъди,
а раждай
хора на честта!

Днес ги души;ш във своята утроба,
но чуй ги там
в какво се вричат
те:
«Ще се преборим с цялата си обич,
свещена наша майчице.
За теб!»