Николай Гумилёв - С тобой я буду до зари...

Николай Гумилёв (1886-1921)
„С тобой я буду до зари...“

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

***

Ще бъда с тебе до зора,
ще тръгна сутринта,
царете, скрити, да съзра,
целуващи звезда.

Лазурният им сън закрил
лъчистия им взор;
заспали те в небесна шир
над мраморен простор.

Там мантиите им блестят
със пурпурни лъчи,
на къдрите им се крепят
елмазени венци.

И мечовете им лежат
в безценните скали,
на стража гномите стоят,
не можеш ги свали.

Но аз ще ида с моя меч:
а той не е на гном!
Ще бъда вихърът зловещ
със гръм и огнен взлом!

Аз тайните ще разбера
за дивния им сън
и в кратък стих ще събера
слова, обвити в звън.

Щом пламне залезната свещ
в природния олтар,
ще се завърна аз при теб
през чакаща врата.

Ще срещнем с тебе ний зора,
ще тръгна сутринта,
за сбогом аз ще ти даря
завзетата звезда. 
1905         

Превод: 13-18.12.2019 г., София

-------------------------------

Ще бЪда с тЕбе до зорА,
ще трЪгна сутринтА,
царЕте, скрИти, да съзрА,
целУващи звездА.

ЛазУрният им сЪн закрИл
лъчИстия им взОр;
заспАли тЕ в небЕсна шИр
над мрАморен простОр.

Там мАнтиите им блестЯт
със пУрпурни лъчИ,
на кЪдрите им се крепЯт
елмАзени венцИ.

И мЕчовете им лежАт
в безцЕнните скалИ,
на стрАжа гнОмите стоЯт,
не мОжеш ги свалИ.

Но Аз ще Ида с мОя мЕч:
а тОй не Е на гнОм!
Ще бЪда вИхърът зловЕщ
със грЪм и Огнен взлОм!

Аз тАйните ще разберА
за дИвния им сЪн
и в крАтък стИх ще съберА
словА, обвИти в звЪн.

Щом плАмне зАлезната свЕщ
в прирОдния олтАр,
ще се завЪрна Аз при тЕб
през чАкаща вратА.

Ще срЕщнем с тЕбе нИй зорА,
ще трЪгна сутринтА,
за сбОгом Аз ще ти дарЯ
завзЕтата звездА.   

-----------------------------

***

С тобой я буду до зари,
Наутро я уйду
Искать, где спрятались цари,
Лобзавшие звезду.

У тех царей лазурный сон
Заткал лучистый взор,
Они — заснувший небосклон
Над мраморностью гор.

Сверкают в золоте лучей
Их мантий багрецы,
И'на сединах их кудрей
Алмазные венцы.

И их мечи вокруг лежат
В каменьях дорогих,
Их чутко гномы сторожат
И не уйдут от них.

Но я приду с мечом своим.
Владеет им не гном!
Я буду вихрем грозовым,
И громом, и огнём!

Я тайны выпытаю их,
Все тайны дивных снов,
И заключу в короткий стих,
В оправу звонких слов.

Промчится день, зажжет закат,
Природа будет храм,
И я приду, приду назад,
К отворенным дверям.

С тобою встретим мы зарю,
Наутро я уйду,
И на прощанье подарю
Добытую звезду.

1905