автор: Йорданка Радева
Писано мила,
цяла вечност те мечтах
как в очи да те погледна.
Ти си имаш топъл дом,
а аз само малка стряха.
Нищо че животът ми
е неблагосклонен и към мен
е с грешката поредна.
Аз по цяла нощ така
за нас си размишлявам.
И да знаеш…
само бледата луна
научи моите кахъри.
Виж ме…
В среднощ самичък
аз намерих как
лека нощ да ти пожелая.
Жирафчо тук е…
Помолих му се…
И нали е той с добро сърце,
реши да ми помогне.
Исках да те видя,
че сърцето ми не трае.
Ето… розичка ти нося,
от душа да ти даря,
че обич между теб и мен е.
Вярваш ли ми? ..
Трябва… Мило мое…
Все едно ти си
принцеса Капулети,
а , от Монтеки, те желая.
Но ние с теб си знаем-
накрая любовта ни
ще се сбъдне.
Защото тя е всичко.
И пълни ми сърцето.
Сега нека лека нощ
оттук да ти пожелая.
И мисли за мен.
Много съм ти верен.
Аз съм твой- Монтеки,
а ти си моя лейди- Капулети.
Среднощна среща
© Copyright: Йорданка Радева, 2019
Свидетельство о публикации №119121808406
Свидетельство о публикации №119121808406
Рецензии