Горделивка

Басня от Генка Богданова


Насред полето, на поляна,
в най-гъстия шубрак завряна,
бе разцъфтяла теменужка.
Суетна била тази дружка.
Надарена с нежна красота,
но тъй надменна била тя.
Оглеждала се тя в росата,
и хвалела се на тревата:
- Виж, няма друга по- красива
край мене в тази пустош дива.
Вярвай, нийде няма по света
цветенце с подобна красота!
Ах, влюбени са в мене всички –
животни, птички и пчелички!
Мразя, мразя този див шубрак!
Скучен, грозен е и е простак!
Не е ли грях, кажете вие
той красотата ми да крие?
Аз искам Слънчо да ме види,
и от сърце да ми завиди,
а той ме крие под листата,
завижда ми на красотата!

Но скоро някой, с брадва яка,
без жалост покоси шубрака.
А глупавата горделивка
извика: - Ех, че съм щастливка!
Хей, към мене погледнете вие!
Няма го Шубракът да ме крие.
Започна нагло да флиртува,
със слънцето, да  се надува
със рядката си красота…

-  Ех, няма мярка глупостта
хранена с такава  суета! –
тихо шепне мъдрата трева.
- Чуй, Теменужке неразумна,
бъди красива, но и умна!
Без закрилникът добър- Шубрак
кажи ми, как ще се опазиш? Как
и кой на топло ще те скрие
щом вятърът студен  завие?
С тези  свои огнени лъчи
Слънчо бързо ще те изсуши.
А без бодливата закрила
дори Козата, дружке мила,
може лесно да те стъпче с крак…
Суетата е за глупост знак!

Чуй, знае се – и не от вчера,
че красив да си като Венера,
щом суетата си не мериш,
симпатии не ще намериш!