Белла Ахмадулина - Посвящение Юрию Башмету

Белла Ахмадулина (1937-2010)
Посвящение Юрию Башмету

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

Посвещение на Юрий Башмет*

* * *
Тъй както глупав повтарач,
без отговор съм на задача: 
какво на сцената съм аз -
луна и слънце да подскажат.

О, музика, не ме мъчи!
Не сме изкупили вините.
Пред музиката - се мълчи
пред нея ние сме длъжници. 

Език от думи не пази,
езика с думи не заставяй.
В начало - музика звучи
и музика речта прославя.

Умът ми изнемогва клет -
копнее и правдиво иска:
да пише песен за Башмет,
за падналата му къдрица.

Артист ще отегчиш с хвалба.
Оркестърът гърми доволен:   
до-до-диез досаден пак,
от си-бемол те хваща скомен.

Познавам нотни имена.
Усилвам си гласа, напрягам: 
обучена за музиката бях.
Ала бекар бучи: напразно!

Училищният бал шуми,
въртят девойки рокли скромни,
Шопен към мене се стреми
и Гедике си пак припомням.

По стъпките на музикант 
бих скитала зад маска, скрита. 
Не е той горд, не е педант,
с величие е шеговито.

Насладата да създадат -
сами се звуците измъчват.
Мой дисонанс ще е признат,
че музика и мъка – се допълват.

Талантът - мъки във синхрон.
Но тази грация на жеста,
къдрица, от виола стон -
приемаме ги за блаженство.

Далеч са мисли за бита.
Душа разтворена и нова.
И нека чувства тя лъка,
и впримчена в брада виола.

Забавен ритъм се стопи.
Остана ми поклонът само.   
Да кажа исках аз шеги.
Простете ми, че тъжно стана.

На всичко тук ще има край.
Но музика - ще е безсмъртна,
не искайки дори да знай,
кой писал за Башмет усърдно.
 
Превод: 30.11-03.12.2019 г.

----------------------------

Тъй кАкто глУпав повтарАч,
без Отговор съм на задАча: 
каквО на сцЕната съм Аз -
лунА и слЪнце да подскАжат.

О, мУзика, не мЕ мъчИ!
Не смЕ изкУпили винИте.
Пред мУзиката - се мълчИ
пред нЕя нИе сме длъжнИци. 

ЕзИк от дУми не пазИ,
езИка с дУми не застАвяй.
В начАло - мУзика звучИ
и мУзика речтА прослАвя.

УмЪт ми изнемОгва клЕт -
копнЕе и правдИво Иска:
да пИше пЕсен за БашмЕт,
за пАдналата му къдрИца.

АртИст ще отегчИш с хвалбА.
ОркЕстърът гърмИ довОлен:   
до-дО-диез досАден пАк,
от сИ-бемол те хвАща скОмен.

ПознАвам нОтни именА.
УсИлвам си гласА, напрЯгам: 
обУчена за мУзиката бЯх.
Ала бекАр бучИ: напрАзно!

УчИлищният бАл шумИ,
въртЯт девОйки рОкли скрОмни,
ШопЕн към мЕне се стремИ,
и ГЕдике си пАк припОмням.

По стЪпките на музикАнт 
бих скИтала зад мАска,скрИта. 
Не Е той гОрд, не Е педАнт,
с велИчие е шеговИто.

НаслАдата да създадАт -
самИ се звУците измЪчват.
Мой дисонАнс ще е признАт,
че мУзика и мЪка – се допЪлват.

ТалАнтът - мЪки във синхрОн.
Но тАзи грАция на жЕста,
къдрИца, от виОла стОн -
приЕмаме ги за блажЕнство.

ДалЕч са мИсли за битА.
ДушА разтвОрена и нОва.
И нЕка чУвства тЯ лъкА,
и впрИмчена в брадА виОла.

ЗабАвен рИтъм се стопИ.
ОстАна ми поклОнът сАмо.   
Да кАжа Исках Аз шегИ.
ПростЕте ми, че тЪжно стАна.

На всИчко тУк ще Има крАй.
Но мУзика - ще е безсмЪртна,
не Искайки дорИ да знАй,
кой пИсал за БашмЕт усЪрдно.
 ----------------------------

Посвящение Юрию Башмету

* * *
Как второгодник-тугодум,
вотще решающий задачу, —
ответа жду от солнц, от лун:
что я на этой сцене значу?

Не мучь, о музыка, не снись!
Мы все вины не искупили.
Мы все пред музыкою — ниц,
все — должники её скупые.

Уста от слов не уберечь,
уста к словам не приневолить.
Сначала — музыка, но речь
вольна о музыке глаголить.

Ум изнемог и ослабел —   
желанья праведного ради:
воспеть Башмета силуэт,
восславить упаданье пряди.

Хвала артисту надоест.
Гортань — оркестрик самоволья:
до-до-докучлив до-диез
с оскоминою си-бемоля.

Мне нот знакомы имена.
Возрос мой голос и напрягся:
учили музыке меня.
Но каркает бекар: напрасно!

Покуда школьный бал шумел,
невзрачных дев кружа наряды,
благоволил ко мне Шопен,
но Гедике простил навряд ли.

За музыкантом по пятам
брести бы в маске анонима.
Он — не гордец и не педант.
Его величье — шаловливо.

Услада службу отстоять —
одним, других терзают звуки.
Мой признаётся диссонанс,
что музыка — сообщник муки.

Согласье розных мук — талант.
Но эту грациозность жеста,
и эту прядь, и этот альт
спроста мы примем за блаженство.

Рассудок бытия смещён.
Душа свежа и плодородна.
Пусть ей потворствует смычок
и альт в ловушке подбородка.

Веселье рифм на нет сошло.
Остался мне поклон прощанья.
Хотелось говорить смешно.
Простите. Вышло, что — печально.

Всего, что есть, иссякнет срок.
Пребудет музыка бессмертна,
знать не желая — кто экспромт 
в ночи содеял для Башмета.

------------------------------
*Уикипедия за Юрий Башмет: https://ru.wikipedia.org/wiki/Башмет,_Юрий_Абрамович
Фото: РИАМО