Тя чува нощем гласове
и дълго с мъртвите говори,
а денем мълком чака вест
от най-любимите си хора.
Започва после да плете,
в ръце с невидимите куки.
Усмихва се – досущ дете,
под напора сълза да рукне.
И в нашия объркан свят
не търси повод да живее.
Плете, разплита необят,
но всъщност тлее, тлее, тлее.
Не го разбира, няма как,
прекрачила отвъд чертата.
Отрекла земния си мрак,
тя вижда само светлината.
Живот, наполовина цял...
Търпи и чака я Лодкаря,
да ни завие с топъл шал,
в мига, преди да я откара.
Паралелен свят
© Copyright: Ани Монева, 2019
Свидетельство о публикации №119111709822
Свидетельство о публикации №119111709822
Рецензии