Синя птица

Автор: Р. Русев               

Задуха от юг,
постопли се,
вятър последни листа
по полето разнася.
Ей там зад облак
ъгълче слънчево
с око ми намига усмихнато.
Ветрец се прецежда
през клоните,
синя птица се спусна над мен
кацна на моето рамо,
погалих перата с ръка
и тя отлетя.
*
Вечерта се събличаше,
потъваше на залеза в сенките
и само шум от врабчово ято
се чуваше от кипарисите.
И заваля,
случайна срещата беше
като във приказка.
събра две ръце
и останаха стъпки
по мокрия пясък
там, след дъжда.


Рецензии
Росен, а ведь вечер, действительно, как синяя птица опускается нам на плечи.
Вы очень много подмечаете прекрасного в природе каждый день.
С уважением и пожеланием оставаться таким же внимательным и любящим землю матушку с её красотой.

Лариса Потапова   30.11.2019 21:55     Заявить о нарушении
Благодаря Лариса за добрите думи.

Росен Русев   02.12.2019 12:45   Заявить о нарушении