Българско хоро

Автор: Генка Богданова

Трепна сънна тишината,
звъннала от кръшен глас
развълнувана земята,
разлюля се в този час.
Пъстра, чудна върволица
се изви и разигра –
като две крила на птица
над мегдана затрептя.
Горди лебеди – момите,
сякаш плуват в здрача мек.
Скачат пъргаво момците,
вият своя „обръч“ лек.
Сви се, скърши се хорото
и от пъстрото „въже“
отдели се млада двойка –
хубавица и момче.
Срещу него тя пристъпи
с кърпа свилена в ръце.
Сякаш в светлина се къпе
момковото му сърце.
Писна гайда хороводно,
а гъдулката отпя.
Тъпан в ритъм луд отмери
буйна, трепетна игра.
Ръченица заиграха
двете влюбени сърца.
Като макове пламтяха
грейналите им лица.
Гълъб следва гълъбица,
млад елен следи сърна,
като месец и звездица
хубави са той и тя.
Тя го с кърпата си мами,
той я следва устремен
и се сливат във смеха им
дивна нощ и ведър ден.
Люшка се край тях хорото –
тежък наниз позлатен
и ехти от смях селото,
грее свода озарен.
Тръпне радостно земята
от предчувствия добри.
С губер звезден се намята
и сънува щедри дни.
А в съня й с буен ритъм
тропат пъргави нозе
и я галят с нежна обич
български добри ръце.