Женщина без тени
ЖЕНА БЕЗ СЯНКА
Дълбока мъка е в очите ти стаена,
дълбока мъка с цвят на самота.
Сама планета сред сама вселена,
сама светулка сред сама земя.
И пясъчни часовници отново,
отново този дълъг-дълъг дъжд...
Съдбата на едно ребро Христово –
жена без сянката на мъж.
Христова невеста
Вольный перевод стихотворения
болгарского поэта Красимира Георгиева
"Женщина без тени"
Как глубока печаль. Тоска очей нетленна.
У одиночеств цвет твоих очей.
И нет других планет, и нет других вселенных,
и ты ничья среди земли ничьей.
Песочные часы... Опять, опять и снова...
И снова дождь с судьбою "Ждать и ждать
прихода жениха, невестою Христовой"...
ни девушка, ни женщина, ни мать.
Свидетельство о публикации №119110604667