Из сборника стихов Небесният хляб 24
минаваш покрай мен.
Усещам полъха безцветен,
увехнали листа
във моята безстрашна есен.
Събуждам се със спомен
и болка в пресъхналото гърло.
Не пожелавам този миг
и на врага си върл.
Затварям си очите, за да видя,
че ти не си отишъл,
че още в съня ми ти стоиш
и гледаш как от болката изгарям,
очите ми - един безмълвен вик.
Но ти - мълчиш.
Безплътна сянка във нощта се лута,
по улиците вятър гони пъстрите листа.
Във моите ръце лежи най-тежката ми сутрин -
безплътна сянка във мига на Вечността.
2004 г.
Свидетельство о публикации №119102700534
Серж Конфон 3 20.03.2020 12:55 Заявить о нарушении
Людмила Игнатова 4 20.03.2020 23:11 Заявить о нарушении