Александр Блок - Сусальный ангел

Александр Блок
Сусальный ангел

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


ЛЪСКАВИЯТ АНГЕЛ

Елхата с коледна украса
и вън играещи деца
поглежда Лъскавият ангел
през тънък процеп на врата.

Бавачката подклада печка
и огънят пращи, гори...
Топи се ангел. Той е немски.
На топло е, не го боли.

Крилцата първо се стопяват,
главичка пада настрани,
краката сладки се скосяват
и сладка локвичка го скри...

А после локвата изсъхна.
Стопанката не го видя...
А старата бавачка мрънка,
не помни нищо, оглуша...

Чупете се и се стопете,
творби на нежната мечта.
В житейски огън изгорете,
в шума на светска суета!

Така. Умрете! Що ни бърка?
За стари спомени, за вас,
да плаче, нека, тихомълком,
момиче с палава душа...

Есен 1909 – есен 1910

Превод: 14.09.2019 г., 15:14 ч., София


------------------------

ЕлхАта с кОледна укрАса
и вЪн игрАещи децА
поглЕжда ЛЪскавият Ангел
през тЪнък прОцеп на вратА.

БавАчката подклАда пЕчка
и Огънят пращИ, горИ...
ТопИ се Ангел. ТОй е нЕмски.
На тОпло е, не гО боли.

КрилцАта пЪрво се стопЯват,
главИчка пАда настранИ,
кракАта слАдки се скосЯват
и слАдка лОквичка го скрИ...

А пОсле лОквата изсЪхна.
СтопАнката не гО видЯ...
А стАрата бавАчка мрЪнка,
не пОмни нИщо, оглушА...

ЧупЕте се и се стопЕте,
творбИ на нЕжната мечтА.
В житЕйски Огън изгорЕте, 
в шумА на свЕтска суета!

ТакА. УмрЕте! ЩО ни бЪрка? 
За стАри спОмени, за вАс,
да плАче, нЕка, тихомЪлком,
момИче с пАлава душА...

--------------------------


СУСАЛЬНЫЙ АНГЕЛ

На разукрашенную ёлку
и на играющих детей
Сусальный ангел смотрит в щёлку
закрытых наглухо дверей.

А няня топит печку в детской,
огонь трещит, горит светло…
Но ангел тает. Он – немецкий.
Ему не больно и тепло.

Сначала тают крылья крошки,
головка падает назад,
сломались сахарные ножки
и в сладкой лужице лежат…

Потом и лужица засохла.
Хозяйка ищет – нет его…
А няня старая оглохла,
ворчит, не помнит ничего…

Ломайтесь, тайте и умрите,
созданья хрупкие мечты.
Под ярким пламенем событий,
под гул житейской суеты!

Так! Погибайте! Что в вас толку?
Пускай лишь раз, былым дыша, 
О вас поплачет втихомолку   
шалунья девочка – душа…

Осень 1909 – осень 1910