Александр Блок - Рождество

Александр Блок
Рождество

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

РОЖДЕСТВО

Звънки удари камбанни
въздуха събуждат. 
Работехме ний недаром -
отдихът - заслужен.

Скрежът тънко засребрява
и белей край входа.
Сребърни звезди изгряват
осветяват свода.

А прозорец белоснежен,
шарено прозрачен!
Колко пухкав, мек и нежен
твоят кичур златен.

Стройна в алената шубка,
с панделка в косата!
Щом се смееш - трепкат устни,
мигли затрептяват.

Минувачи веселиш ти,- 
младите и стари,
грозновати и красиви,
пълните и слаби.

Ще се чудят, ще се смеят
и ще те похвалят,
сякаш че не са видели,
как деца играят.

После с мама ще излезеш
за играчки нови,
зад витрината ще гледаш
и звезди и хлопки.

За сестрите - кукли радост,
топчета - за братя,
нищичко на теб не трябва,
нищо за играта.

Ти сама ще украсяваш
клонки със звездички,
на елхата ще пристягаш
ябълки за всички.

По елхата ще разпуснеш 
позлатени нишки.
Те на клонки ще увиснат
и ще викнеш: - Вижте!

Викнеш ти, повдигаш клонка
с пръсти изтънели...
А се смее дядо трогнат,
под мустаци бели!

7 ноември 1906
Превод: 17.09.2019 г., 07:35 ч., София

----------------------------------
ЗвЪнки Удари камбАнни
вЪздуха събУждат. 
РАботехме нИй недАром -
Отдихът - заслУжен.

СкрЕжът тЪнко засребрЯва
и белЕй край вхОда.
СрЕбърни звездИ изгрЯват
осветЯват свОда.

А прозОрец белоснЕжен
шАрено прозрАчен!
Колко пУхкав, мЕк и нЕжен
твОят кИчур злАтен.

СтрОйна в Алената шУбка,
с пАнделка в косАта!
ЩОм се смЕеш - трЕпкат Устни,
мИгли затрептЯват.

МинувАчи веселИш ти,- 
млАдите и стАри,
грозновАти и красИви,
пЪлните и слАби.

Ще се чУдят, ще се смЕят
И ще те похвАлят,
сЯкаш че не сА видЕли,
кАк децА игрАят.

ПОсле с мАма ще излЕзеш
за игрАчки нОви,
зад витрИната ще глЕдаш
и звездИ и хлОпки.

За сестрИте - кУкли рАдост,
тОпчета - за брАтя,
нИщичко на тЕб не трЯбва,
нИщо за игрАта.

Ти самА ще украсЯваш
клОнки със звездИчки,
на елхАта ще пристЯгаш
Ябълки за всИчки.

По елхАта ще разпУснеш 
позлатЕни нИшки.
Те на клОнки ще увИснат
и ще вИкнеш: - ВИжте!

ВИкнеш ти, повдИгаш клОнка
с прЪсти изтънЕли...
А се смЕе дЯдо трОгнат,
под мустАци бЕли!

----------------------------

РОЖДЕСТВО

Звонким колокол ударом
будит зимний воздух.
Мы работали недаром –
будет светел отдых.

Серебрится лёгкий иней
около подъезда.
Серебристые на синей,
ясной тверди звезды.

Как прозрачен, белоснежен
блеск узорных окон!
Как пушист и мягко нежен
золотой твой локон!

Как тонка ты в красной шубке
с бантиком в косице!
Засмеёшься – вздрогнут губки,
задрожат ресницы.

Веселишь ты всех прохожих –
молодых и старых,
некрасивых и пригожих,
толстых и поджарых.

Подивятся, улыбнутся,
поплетутся дале,
будто вовсе, как смеются
дети, не видали.

И пойдёшь ты дальше с мамой
покупать игрушки
и рассматривать за рамой
звёзды и хлопушки…

Сёстры будут куклам рады,
братья просят пушек,
а тебе совсем не надо
никаких игрушек.

Ты сама нарядишь ёлку
в звёзды золотые
и привяжешь к ветке колкой
яблоки большие.

Ты на ёлку бусы кинешь,
золотые нити.
Ветки крепкие раздвинешь,
крикнешь: – Посмотрите!

Крикнешь ты, поднимешь ветку,
тонкими руками…
А уж там смеётся дедка
с белыми усами!

7 ноября 1906