Надраскана рисунка с тебешир –
дъждът ще ме изтрие от паважа.
Изтеглям всяка есен на буксир,
преди да ме затрупат кал и сажди,
преди луната – като златен сом,
да тупне в мрежите на листопада,
да я оглозга бързо, мълчешком
брезата оголяла – без пощада,
преди да драсне с клечица кибрит
по покривите изгревът покрусен
и пламналият градски колорит
да мине за поредното изкуство,
и слънчицето с помътнен жълтък
да възвести началото на края.
Стоя с бохчата си на кръстопът.
сезонът свърши ли? – дори не зная.
Забълват ли катран и зимен смог
през погледа ми кривите комини,
ще се сбогувам с лятната любов.
А другото – и пукнат грош н е чини.
Есенна рисунка с тебешир
© Copyright: Йотова Валентина, 2019
Свидетельство о публикации №119100408361
Свидетельство о публикации №119100408361
Рецензии