Александр Блок - Благословляю всё, что было...

Александр Блок
«Благословляю всё, что было...»

Превод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

*   *   *
Аз миналото благославям,
не исках по-добра съдба.
Сърце, в любов си ти горяло!
О, разум, в мислите дълба!

И нека щастие и мъка
оставят горестни следи,
но в страстна буря, в дълга скука
аз мойта светлина спасих.

И ти, когото съм терзаел,
прости. Ний двама ще сме с теб.
И без да кажеш дума, зная,
познавам твоето лице.

Внимателно очите гледат,
сърцето се вълнува в гръд,
и в снежна нощ, и в мрака леден
върви по верния си път.

15 януари 1912
Превод: 08.08.2019 г.

-------------------------------

Аз мИналото благослАвям,
не Исках пО-добрА съдбА.
СърцЕ, в любОв си ти горЯло!
О, рАзум, в мИслите дълбА!

И нЕка щАстие и мЪка
остАвят гОрестни следИ,
но в стрАстна бУря, в дЪлга скУка
аз мОйта светлинА спасИх.

И тИ, когОто съм терзАел,
простИ. Ний двАма ще сме с тЕб.
И бЕз да кАжеш дУма, знАя,
познАвам твОето лицЕ.

ВнимАтелно очИте глЕдат,
сърцЕто се вълнУва в грЪд,
и в снЕжна нОщ, и в мрАка лЕден
вървИ по вЕрния си пЪт.

-------------------------------

*   *   *
Благословляю всё, что было,
я лучшей доли не искал.
О, сердце, сколько ты любило!
О, разум, сколько ты пылал!

Пускай и счастие и муки
свой горький положили след,
но в страстной буре, в долгой скуке –
я не утратил прежний свет.

И ты, кого терзал я новым,
прости меня. Нам быть – вдвоём.
Всё то, чего не скажешь словом,
узнал я в облике твоём.

Глядят внимательные очи,
и сердце бьёт, волнуясь, в грудь,
в холодном мраке снежной ночи
свой верный продолжая путь.

15 января 1912