автор: Йорданка Радева
Една гора.
И път през нея.
Спрели в късен заник.
За да си говорят.
Случаен пътник в тях
е тишината във зелено.
В която спомени
по някого като листа се ронят.
Спира вечерта
задъханите стъпки.
Под ореха самотен
силуети си разказват
тихо приказки.
В цвета на нощната тъма
ухае любовта им
на луна във синьо
и на време,
в което те
и пътят,
и орехът
наблизо
от една гора
всъщност се оказва,
че не са самотни.
Луна във синьо
© Copyright: Йорданка Радева, 2019
Свидетельство о публикации №119092505136
Свидетельство о публикации №119092505136
Рецензии