Автор: Р. Русев
Петърчо е млад юнак,
но е вечно недоволен,
винаги намира
да потропа силно с крак
и „не искам“ да говори,
да се муси и чумери
и сълзи да пусне чак
Баба му се чуди
как да се оправи с милия юнак.
Пържи му мекички сутрин,
и чорбица за обяд,
а петлето младо
в тенджерата ври,
за всичко му угажда
бабата добра
само той се мръщи
и потропва с крак.
И в главата бабина мисъл се роди:
Я ти внуче мило
мотичката вземи,
с тебе да извадим
мъничко картофи,
та петлето врящо
с тях да оградим.
Мъчи се и пъшка бабиния внук,
кофичка картофки
с пот изкара той.
После на софрата
сладко хапна той
и не се намръщи,
След като се труди - всичко му слади.
Сърдитко
© Copyright: Росен Русев, 2019
Свидетельство о публикации №119091606986
Свидетельство о публикации №119091606986
Рецензии
Добрый вечер!
Интересные у Вас стихи, Росен.
Мне очень понравились.
С уважением. Лариса.
Лариса Потапова 20.09.2019 22:13 • Заявить о нарушении
Интересные у Вас стихи, Росен.
Мне очень понравились.
С уважением. Лариса.
Лариса Потапова 20.09.2019 22:13 • Заявить о нарушении
Не знам какво да кажа, освен едно голямо (болшое)благодаря.
Росен Русев 16.10.2019 09:59 Заявить о нарушении
Росен Русев 16.10.2019 09:59 Заявить о нарушении