Комбатанта изплака, онемя...
Изнемощал, пред храма дреме просяк.
Сълзи в изпепелената земя
на буренясал гроб жените ронят
Errarum est — кажи и замълчи.
В началото бе слово — и накрая.
Безмълвен вик, изпразнени очи...
Но нещо чакаш пак — бедняк окаян.
Отронил и последния си стих —
хлебарка в кехлибар, плашило зиме, —
на прага хленчиш, благостен и тих,
дано подхвърли някой милостиня.
С виното кисело, с нагарчащия хляб
причастие как да приемеш? Късно е.
Едно ще проумееш, покрусен и слаб:
щом се безкрил, не ти е съден Кръста.
2016
(переводчик - Елка Няголова)
Свидетельство о публикации №119091406088