Автор: Р. Русев
Химикалка, бял лист,
понякога само бял -
няма ги думите,
оставят ме сам,
за да търся парченца от тях.
Като дъжд са,
дошъл бързо
и бързо си тръгнал,
бриз докоснал
с лек лъх листата
и с последният повей отминал.
Думите - душата докосващи,
дъжд от красиви желания
и мълчания оцветени във бяло.
Отминали влакове,
останали на някоя гара,
като пътници спрели
за кратка почивка
на някой перон
и се връщат при мен.
Чакам ги,
тези парченца любими
във август са ден,
където редят се във рими,
идват облени от слънце
и търсят бряг, търсят бряг.
Думите
© Copyright: Росен Русев, 2019
Свидетельство о публикации №119090109274
Свидетельство о публикации №119090109274
Рецензии