*
Вдъхновение от Николай Лилиев:
„ … Ръце простирам и не зная
кого с любов да призова,... "
*
Как да се спасим от самотата
Автор – Величка Николова – Литатру1
Към Рая ли ме води Ада
или във Рая съм сега -
с тъгата си съм вечно в свада
и съм удавник, на брега.
Сред много вълци – единак съм,
без дом, без майка, без баща –
от пропастите съм на косъм.
Крепи ме моята мечта.
"Ръце простирам" към луната
и с обич я зовя, зовя…
при мен да слезе на земята –
да се спасим от самота.
*
Човек от човека има нужда и винаги може да намери себеподобен, вместо да се отчайва и поддава на черни мисли...
<3 Две самотни слънца (ако поне се харесват взаимно),
могат да се съберат и ощастливят взаимно,
но трябва да са добри и всеотдайни един към друг.
;) Животът е обидно кратък, за да не се разбираме и обичаме!
Литатру 1
Как да се спасим от самотата, вдъхновение от Н. Ли
© Copyright: Величка Николова -Литатру 1, 2019
Свидетельство о публикации №119081503874
Свидетельство о публикации №119081503874
Рецензии