Евтим Евтимов. Роса

Роса

Обыденные с виду чудеса
природа открывает нам, невеждам.
Серебряная блещется роса,
сияет нам загадочно и нежно.

Звезда упала тихо догорев–
душа, горюя, коротко ли тлеет?
Гремело небо, плача на заре–
возмездьем ли за павшую алеет?

Ужель росою плакал Млечный путь,
и нас зовут куда слезинки эти–
за ветром вдаль хоть руки протянуть,
с рекою взглядом плыть на чьей примете?..

Как знать, увы. Искрит огнём роса–
по ней идём до ночи отогреться.
Обыденные с виду чудеса
природа открывает нам, неверцам.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Роса

Необяснени, тъмни чудеса
природата сама ни обяснява.
В тревата грее сребърна роса,
която нежна светлина ни дава. 

Звезда ли изгоряла е за нас,
че толкова гореща е душата?
Небето ли е плакало на глас,
поискало за тоя миг отплата?

Дали от сребърния млечен път
отронени сълзи сега това са,
нататък някъде да ни зоват,
където ветрове реки отнасят? 

Не знам. Вървим по капки от роса,
тъй както нестинари по жарава.
Необяснени, тъмни чудеса
природата сама ни обяснява.

Евтим Евтимов