Вали,
а ти се връщаш мокра,
чадърът ти във чантата стои,
обичаш капките,
които са като сълзи,
а аз обичам мокрите коси
и аромата им на лято.
Умора във очите ти лежи,
до мен си тихо сгушена,
мълчим,
защо ли да говорим,
притихваме във вечерта,
облегнали две рамена -
на мой’то - мокрите коси
със аромат на лято
и тишина за двама„
В ръцете ти умората тежи,
притворила очи
на моя скут почиваш...
ВАЛИ
© Copyright: Росен Русев, 2019
Свидетельство о публикации №119080504848
Свидетельство о публикации №119080504848
Рецензии