Евтим Евтимов. Окно на двоих

Окно на двоих

Там, надо мной как прежде вечно рядом,
достав и скомкав облачко одно,
моим ли затуманенное взглядом
ты отмывала серое окно

в следах невысказанных слов и плачей
проглоченных, погибшие мечты–
витраж ошибочного, не иначе,
горячею рукой стирала ты.
 
И просветлели стёкла в самом деле,
как чистый лист, поверишь, на двоих.
А я подумал было: небо белишь–
созвездья в руки падали мои.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


На прозореца

Откъснала с ръката си гореща
едно дъждовно облаче над мен,
ти бършеше прозореца отсреща,
от погледите мои замъглен. 

Нечути думи, срещи неприети,
извезана от сълзи стъклопис
изтриваше над мене ти. И ето–
прозорецът отново беше чист. 

Просветваха стъклата като листи.
Изтрити бяха тъмните следи.
А аз си мислех, че небето чистиш
и падаха в ръцете ми звезди.

Евтим Евтимов




Я дал тебе все радости на свете,
я песни все с тобою разделил,
у всех страстей и сплинов на замете
тебе я дни и ночи посвятил.

Берёг тебя от хищи, лжи и тупи–
душа одна цела, и та в скорбях...
И если завтра выбор мой наступит,
я вновь в последний выберу тебя.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы



Аз всички радости на тебе дадох,
аз всички песни с тебе споделих,
вз всички пътища по теб изстрадах,
аз всички дни на тебе посветих.

Аз всички удари след теб събирах–
душата ми една не изгоря...
И ако трябва утре да избирам,
отново тебе аз ще изберя.

Евтим Евтимов