Стоя сама във сенките на мрака.
Часовникът отмерва: „тик и так”…
А моето сърце крещи и чака
на входната врата да звъннеш пак...
Мигът в който с любовта ще влезеш,
жадуван е от мене нощ след нощ.
И тази вечер слънцето залезе.
Звездите ще изплуват до среднощ…
Издухвам и последната цигара.
Кутията я хвърлям в пълен кош.
В животът ми мълчи китара – стара!
Очаква ме броене цяла нощ!
Литатру1
( От книгата ми - "Барабаните на любовта" )
*
До кога ще броя звездите, мили
© Copyright: Величка Николова -Литатру 1, 2019
Свидетельство о публикации №119072505062
Свидетельство о публикации №119072505062
Рецензии