Чуй ме, чуй ме, тичащ ветре.
Спри. Не би обръщай гръб.
Знаеш ли какво е, ветре,
да те стигне тежка скръб.
Днес си тръгна моята мила.
Дори сбогом не си взе.
Сякаш кама е забила
в страдащото ми сърце.
Дали да отплувам, ветре,
в Тилилейските гори?!
Там са сенките. Не плачат.
А от спомен не горчи.
Ако сърце имаш, ветре,
земя, небо преброди.
При мен върни моята мила.
Любовта ; възроди.
После бързай, тичай, ветре.
Търси своята любов.
Без любовта, буен ветре,
няма стойностен живот.
Литатру1
( От книгата ми - "Барабаните на любовта" )
*
Влюбеният и тилилейските гори
© Copyright: Величка Николова -Литатру 1, 2019
Свидетельство о публикации №119072505024
Свидетельство о публикации №119072505024
Рецензии