Стихове в проза

Шестнадесет години  посрещах  - англичани, унгарци, германци, швейцарци, араби, китайци, исландци… - и ги изпращах. Мисълта ми ги проследяваше до аерогара “София” и уютните “Боинги”, които ги връщаха към  техните майки и бащи, братя и сестри, приятели и приятелки. А аз - оставах…

***

Думата - полесражение, настъпление, отстъпление, лъжа, истина, подлост, огорчение.
Думата - нежност, полъх, усмивка, ласка, лятна сянка.
Дишам някъде на границата между думите, цял живот вървя по неутралната бразда.
Докога?

***

Клевети, обиди, хули, нападки, лъжи - усмирителна риза за бели врани. Парлива като ризи от известна приказка, изтъкани от коприва. Изтърпи. Изчакай. Може и да не си бял лебед, но нали в края на приказката се превръщаш в Човек.

***

Дори ехото на думите, с които раняваш хората около теб с присъщата на Скорпионите жестокост, дълго си ближе раните от отровното ти жило, чак до кървавия залез на Слънцето.

***

Ти си ангел с дълга гъста коса. Гледаш ме с мек и отнесен поглед. Така ми се ще понякога да те прегърна, да те целуна с най-чистата целувка. Но се спирам... Дали ще бъде най-чиста ? Ти си ангел, но жилавите ти ръце все пак по-мъжки са привлекателно космати…

***

Какво е да отвориш сърцето си за хората ? Да стоиш с отворено сърце и да не мигнеш дори, когато някой се изплюе вътре с пошло чувство или ей просто така … и да му простиш.

***

Най-тежката борба - със себе си...

***

Във всяка жена живее малко момиче, което иска да се сгуши между две силни като канари мъжки ръце и да намери там топлина и любов. Във всеки мъж живее малко момче, което иска да сгуши между две уютни женски гърди и да намери там топлина и любов. Търсим едно и също, но защо ли толкова трудно се разбираме ?

***

Обичам черното махленско женско куче, голямо, но кльощаво и необичайно умно.  Жана е закачливка и шанталийка, върви поклащайки се като пиян веселяк и много обича да поплясква хората отзад с лапа. Тя не разбира, че така ги плаши. Така тя плашеше и мен, докато не я разбрах и я обикнах. Може би така ще изчезне и страхът между хората ? Да се опознаем и да се обикнем…

***

Съмнението – неочакван червей в плътта на иначе прекрасна на външен вид голяма ябълка с кехлибарен цвят.

***

От себе си ли бягам в планината, от теб ли - не е толкова важно.                Разбрах, че по-важно е какво търся.