Еньовден, самодивите и хората

Еньовден, самодивите и хората
Автор - Величка Николова - Литатру1
(Вдъхновение от стиховете на великия Есенин)

Над реката се синее,
а гората вейки вее.

Там, до камъните бели
ягодите са узрели.

Пък в мравунякът огромен
мравки трупат запас скромен.

Чучулигата игрива
глас извива като дива.

А през нощите красиви
 се разхождат самодиви.

ХорА вият до зорите,
венци плетат от тревите.

Наближава Еньовден.
Той за всички е свещен.

С пукването на зората
моми хукват по полята.

Билки сбират, песни пеят.
В очите им искри греят.

А на селските мегдани
бият луди барабани.

Млади, стари, хорА вият.
От билките – здраве пият.


Припев:

Еньовден е, Еньовден.
Той за всички е свещен.

Билките са му лечебни
и за хората потребни.

Млади, стари, хорА вият.
От билките – здраве пият!

Еньовден е! Еньовден!
Той за всички е свещен!

Литатру
(От книгата ми "Два кестена" - 2018 г.)
България, София