бг-ру, Ще нарисувам, автор Ли, превод-Шахов2
Автор: Величка Николова – Литатру1
В безкрайната вселена
единствено луната
ни гледа – заслепена
от любовта ни свята.
Не ни гълчи, не плаче.
Оставя ни на мира
и плувайки във здрача –
от самота замира…
А може би се лъжа,
а може би Луната
изобщо не е тъжна.
Другар И е Съдбата.
К`ви глупости говорят
перата ми – „кокетки”?!
В кафез ще ги затворя
и ще рисувам с четки:
луната и децата,
а даже и съдбата…
Луна ще нарисувам,
плуваща в морето,
до нея - как палува
съдбата от небето!
Литатру
България, София
Ще нарисувам – оригинал – Литатру1
(Луну рисую, море… )
Перевод – Борис Шахов2
Вселенная пленительна!
Луна большая бдит.
Красива, ослепительна!
Помощница любви!
Ни смеха и не плача,
Покой её, и мир,
Дорожка в море скачет,
Купанья сувенир
Луна, что одинока?
Ошибка в этом есть?
Супруг мой светлоокий,
Судьба моя и честь.
Она Земли кокетка?
Не глупость говоря,
Их рисовать соседство,
Кистями буду я.
Детки Луна
Земля Судьба…
Луну рисую, море,
Купается она,
И мы все на просторе,
Судьба с небес верна.
Русия,
Борис Шахов2
Свидетельство о публикации №119070103254