На бостана - първа част

Автор: Генка Богданова

Вчера бригадирът рече:
- Дините узряват вече.
Някой трябва да ги пази,
крадец да ги не налази.
Тази вечер на бостана
ще отидем аз  и  Нана
преди да се е спуснал здрач,
че там си нямаме пазач.
Утре пък ще пази Дена
със колежката си Гена.
в сряда – сама баба Дана,
тя е смела „мъжкарана“
Във четвъртък пази Дина
със комшийката си Мина,
а пък в петък аз и Нана
пак сме двама на бостана.
В събота пък- най накрая
ще берем ний урожая.
„Аха, - мисли баба Дана.-
щял да ходи той със Нана,
нощем дините да пази,
крадец да ги не налази.
Бе, я го чуйте, щял – не щял,
на пост със Нана ще вървял!
Аз съм била „мъжкарана“,
затуй сама на бостана,
ще ме праща  той по здрач!
Защо не назначи пазач?
Ало, не на мене тия!
Във гората ще се скрия
и да не се казвам Дана,
ако с Нана не те хвана,
как от чужди очи скрити
ще мърсуваш под звездите!
Що не пазиш с баба Дена –
жена честна, подредена,
скромна, възрастна вдовица?
Ама Нана е „царица“
с чужди мъже да флиртува.
Нищо, че петак не струва
като домакиня скромна!
Има „досие“ огромно,
на жена-мъжемелачка.
Ще ги хвана аз във крачка!
После всеки да научи
на бостана що се случи!
Да се помни, да се знае,
Дана кривини не трае!