автор: Йорданка Радева
А тишината вън вали... като дъжд вали...
попива всичко... всичко в себе и в безкрая.
Шепот странен е, а вътре и навън пълзи,
от тишината е светът обсебен до безкрая.
И си мисля нещо мило ... нещичко за теб,
Ти къде си... Знак подай ми!.. За да зная...
За да те прегръщам ден и още нощ у мен,
да те пия със очи, щом сърцето те познае.
Затова добре дошла, Любов, остани у мен.
Познах те... Виж ме... Аз затова така сияя.
Бъди ми зимна буря, и бъди ми зноен ден,
но да те имам още, че един живот е,знаеш.
Добре дошла, любов!
© Copyright: Йорданка Радева, 2019
Свидетельство о публикации №119061207738
Свидетельство о публикации №119061207738
Рецензии