Напълват се с щастие шепите
в себе си криеш недосегаема нежност.
Смутено с поглед щом те докосна -
стопявам във теб спотаената снежност.
От нервните пръсти настръхва ми кожата -
до горе напълват се с щастие шепите.
По звездни пътеки побягваме боси
и лунен прах по телата полепва.
31.01.2017 г.
3425 Б.Алекс.
Петр Пенчев
Свидетельство о публикации №119053107239