Не съм ревнив, но трудно се въздържам
когато вятърът те гали нежно.
Иска ми се здраво да го вържа,
за да постигна своите надежди.
А той, лудетината, те целува
по бузите и по изпръхналите устни,
косите ти размята и флиртува -
надолу някъде по тялото се спуска.
Ще отлети, във спомените няма да остане.
Ще го забравиш - и други път така е бИло.
За мен той бе някакво сияние
над теб - едва дочакано от Космоса светило...
15.04.2016 г.
Из сборника "Гласът на сърцето",
който излезе на 24 май 2016 г.
Едва дочакано светило
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119052408377
Свидетельство о публикации №119052408377
Рецензии