автор:Йорданка Радева
Днес всичко в мен някак си мълчи.
И празно е небето. Синьото теж; му.
Научих се отдавна на всички тишини.
Сега със себе си говоря. Или мълча.
И вечерите са някак си особени.
Потопявам се у тях и постепенно
болката у мен тихо намалява.
А после...
Прагът ми бездомен се превръща в стих,
а стряхата отвън като че запява.
Стаявам дъх и с премрежени очи
рисувам си небета пак във синьо.
Ала сега у мен се смеят висини,
а душата ми полита като птица.
Защото зная.... зад хоризонта там
някой със сърце за обич зажадняло
ме очаква.
Очакване
© Copyright: Йорданка Радева, 2019
Свидетельство о публикации №119052305886
Свидетельство о публикации №119052305886
Рецензии