Гледаш ме с молба и ми поднасяш устни,
просмукани със аромат на вечни тайни.
Доскоро боязливо чувствата си криеше изкусно
и само във очите ти потъвах аз замаян.
Във нямо възхищение от трепета на твоите зеници,
като с крила на пеперуда устните целувам,
а ти главата ми покриваш със къдрици...
воплите ти страстни да не чувам...
19.09.2014 г.
3082 БАлекс.
Петър Пенчев
(из сборника "От първо лице", 2015 г.)
Воплите ти страстни
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119052304505
Свидетельство о публикации №119052304505
Рецензии