Не ми омръзва с тебе да говоря
До дъно ми разкриваш своята душа.
Надничам във очите ти едва притворени
без ласките за миг да наруша...
Не спирам във косите да се ровя
в очакване какво ще ни се случи.
Под пръстите ти нежни аз стоя покорен
докато сърцето ми с любов отключиш.
С ръцете си прегърнал колената
ще продължавам да те слушам
докато посрещнем в тишина зората!
Не съм към мислите ти равнодушен...
17.02.2016 г.
Петр Пенчев
Свидетельство о публикации №119052107439