Прегърнати вървим един до друг -
ти от мечтите ми се спусна тихо.
Тялото ти е изваяно на струг.
Лицето ти е озарено от усмивка.
Окапали листа под стъпките звънят
и шепнат ми, че време е да те целуна.
С вълнения е пълна мойта гръд
и нервите ми ще се скъсат като струна.
Обръщаш се с лице към мен -
сърцето като птица ще изхвръкне.
Не можем чувствата във нас да спрем.
Със нетърпение очаквам да се мръкне...
28.10.2015 г.
Петр Пенчев
Не можем чувствата да спрем
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119051908973
Свидетельство о публикации №119051908973
Рецензии