Езикът гали лявата ти гръд
и чувства пулса на сърцето,
което търси своя труден път
през лабиринтите на битието.
Привикнало спокойно да стои
зад решетките железни на ребрата,
видя най-после, че струи
там някъде лъчът на свободата.
Искам със ръце да му помогна
да изпълзи под нежната ти кожа,
да го приема във душата си огромна
и да заспи във нейното подножие...
18.08.2013 г.
Петр Пенчев
Сърцето
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119051908234
Свидетельство о публикации №119051908234
Рецензии