От устните ти за пореден път съм очарован.
Неволно в страст очите си затварям.
От косите разпилени, сякаш че съм коронован.
Целувките си нежни бързам да повтарям.
Нощта от стоновете също не заспива.
В разпалените ти очи звездите се оглеждат.
Макар че си по прежнему свенлива,
със упоритост аз те обезвреждам.
В горещите прегръдки се разтварям.
Прекрасната ти фигура е радост за ръцете.
Пръстите ми с кожата ти разговарят...
Не забелязваме - навън отдавна слънце свети...
14.12.2014 г.
Петр Пенчев
Любов
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119051506887
Свидетельство о публикации №119051506887
Рецензии