Кантата за лятната буря

Разкрачените пръти на белите мълнии
поддържат облаците черни да не паднат.
Дъждът се спуска по въжетата безмълвен,
за да напои със капките земята жадна.

Немирните пръсти на вятъра рошат дърветата
и боядисаните с акварел листа откъсват.
Последната светкавица прощално светва
и небето на парчета се разкъсва...

21.08.2015 г.
2807 Трявна
Петър Пенчев          


Рецензии