Не съм ревнив, но трудно се въздържам,
когато вятърът те гали нежно.
Иска ми се здраво да го вържа,
за да достигна вместо него своите цели.
А той, лудетината, те целува
по бузите и по изпръхналите устни,
косите ти развява и флиртува,
надолу някъде по тялото се спуска...
Ще отлети, във спомените няма да остане.
Ще го забравиш, и други път така е било.
За мене ти си някакво сияние
едва дочакано, душата осветило...
15.04.2015 г.
Петр Пенчев
Едва дочакано сияние
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119051306729
Свидетельство о публикации №119051306729
Рецензии