Брат ми винаги надава вик,
щом започнем да го храним.
Все загубва своя апетит,
а той е хитър и не можем да го хванем.
Крие се умело под кревата,
бяга при врабците на балкона
или на котката в устата.
На двора топката с децата гони.
При брат ми само се не връща,
защото той като го види,
гърба към него си обръща
и се прави на невидим.
Всички в къщи го примамваме
да се сприятели със брат ми.
С наказания му се заканваме,
дано при него дойде той обратно.
Но явно тайно са се договорили
и лъжица не поемат във устата.
Всички до прегракване го молим
и със страх броим на братчето ребрата.
юни 2014 г.
Петр Пенчев
Апетитът пак избяга
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119051306578
Свидетельство о публикации №119051306578
Рецензии