ихрушката свирука сякаш със уста
забравено от детството адажио.
Прегърнати набързо ни приспа,
преди за чувствата си всичко да ти кажа.
И трябва утрото да чакам търпеливо.
Не с думи, а с целувки и ръце
да ти разкрия всичките мотиви,
довели ме до твоето сърце.
А как се обяснява красотата!
Не на тялото, на светлата душа!
И как да ти опиша аромата,
с който ме опива твоята коса...
Но моето сърце намира думи
по-нежни от снежинки и от макове,
с които те довеждам до безумие...
Свирука вятърът в комина своето адажио...
02.01.2014 г.
Петър Пенчев
/Из излезлия през юни 2015 г.сборник с любовна лирика "От първо лице"/
Адажио
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119051208435
Свидетельство о публикации №119051208435
Рецензии