Искам някога да си оставам сам със мислите -
да не ги четеш внимателно във моите очи.
Да си почина от вълшебната ни приказка
и да почувствам, че животът също може да горчи.
За да чуя после нежно, че се затъжи
за моята усмивка и за топлите прегръдки
и както в младостта да закръжиш
около мен
в очакването на забравените тръпки...
21.06.2015 г.
2733 Свищов
Петър Пенчев
В очакването на забравените тръпки
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119051203749
Свидетельство о публикации №119051203749
Рецензии