Влюбих се веднъж във манекенка -
очите й дълбоки като талвега на Дунав.
Излизаше ми всеки ден соленка
с подаръците за прилична сума...
Всяка вечер барове и ресторанти.
Курорти на море и зад граница.
Пръстенче, обсипано със диаманти,
заради снагата, гъвкава като лозница...
Но манекенката съвсем не беше проста -
омръзна й да язди все магаре.
Веднъж в Посолството видяла гост
от някакъв Архипелаг около Мадагаскар .
Няма на света случайни срещи,
особено при сблъсъка на разни раси.
Върху пясъците тялото си манекенката премести
и щастието си със мен завинаги задраска...
05.05.2015 г.
2669 Б.Алекс.
Петър Пенчев
Манекенка
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119051106635
Свидетельство о публикации №119051106635
Рецензии