Сливане
със думи си го потвърждаваме.
Като че от слънчев лъч съм осветен,
когато със усмивка ме даряваш.
Топя се като свещ църковна,
когато ме помилваш по лицето.
И даже на сърцето става болно
откъснеш ли езикът от небцето ми.
Тогава с цялата душа те пожелавам
и до лудост упоен от аромата ти
бързо разстоянието съкращавам
до сливането жадно на телата ни.
26.12.2012 г.
992 Б. Алекс.
Петр Пенчев
Свидетельство о публикации №119050704498