Седна Слънчо върху облак и извика:
" Днес ще се повозя до насита!
Нека си починат моите крачета -
дълъг път ме чака още по небето!"
Стана им на всички хладничко и тъмно:
уж е ден, а още не разсъмнало.
Птичките заплакаха със глас унило -
помислиха завинаги от тях се скрило.
Слънчо се смили. Проби голяма дупка.
И през нея сноп със парещи лъчи им бутна.
А пък хората се удивиха:" Що за чудо?!
Преди малко облакът му служеше за блюдо!
09.10.2012 г.
773 Б. Алекс.
Петр Пенчев
Слънчево чудо
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119042109883
Свидетельство о публикации №119042109883
Рецензии