Николай Гумилёв - Любовники

Николай Гумилёв 
Любовники

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

Любовници

Роди се любовта им край морето,
на нимфите в свещените гори,
където песен радостно струи
в игрив напев и спори с ветровете.

Велик шаман... жесток, особен, стръвен,
без никаква човешка красота,
с безстрастен поглед, стиснати уста,
в къдрите му превръзка с цвят на кърви.

Щом паднеше мъгла над водни дебри,
великият извършваше сеанс
и нимфите се виеха във танц 
покрай брега като синджир от перли.

Сред тях една със прелести пленява,
оказваше й жрецът свойта чест.
Забравил той, че хубостта влече,
че ярката превръзка съблазнява.

Кога пред утро трепкаха звездите,
забравил беше жрецът свой обред,
а нейните уста не каза „не“,
съгласни с него бяха и очите.

Жигосани от клеветата дива,
напуснаха свещените гори
на там, къде сърцето не боли,
където само любовта е жива.

30 ноември 1907
Превод:  18.04.2019 г.

-----------------------------------

РодИ се любовтА им край морЕто,
на нИмфите в свещЕнните горИ,
къдЕто пЕсен рАдостно струИ
в игрИв напЕв и спОри с ветровЕте.

ВелИк шамАн... жестОк, осОбен, стрЪвен,
без нИкаква човЕшка красотА,
с безстрАстен пОглед, стИснати устА,
в къдрИте му преврЪзка с цвЯт на кЪрви.

Щом пАднеше мъглА над вОдни дЕбри,
велИкият извЪршваше сеАнс
и нИмфите се вИеха във тАнц 
покрай брегА като синджИр от пЕрли.

Сред тЯх еднА със прЕлести пленЯва,
окАзваше й жрЕцът свОйта чЕст.
ЗабрАвил тОй, че хубосттА влечЕ,
че Ярката преврЪзка съблазнЯва.

КогА пред Утро трЕпкаха звездИте,
забрАвил бЕше жрЕцът свОй обрЕд,
а нЕйните устА не кАза „нЕ“,
съглАсни с нЕго бЯха и очИте.

ЖигОсани от клеветАта дИва,
напУснаха свещЕните горИ
на тАм, къде сърцЕто не болИ,
където сАмо любовтА е жИва.

------------------------------------

Любовники

Любовь их душ родилась возле моря,
В священных рощах девственных наяд,
Чьи песни вечно-радостно звучат,
С напевом струн, с игрою ветра споря.

Великий жрец... страннее и суровей
Едва ль была людская красота,
Спокойный взгляд, сомкнутые уста
И на кудрях повязка цвета крови.

Когда вставал туман над водной степью,
Великий жрец творил святой обряд,
И танцы гибких, трепетных наяд
По берегу вились жемчужной цепью.

Средь них одной, пленительней, чем сказка,
Великий жрец оказывал почет.
Он позабыл, что красота влечет,
Что опьяняет красная повязка.

И звезды предрассветные мерцали,
Когда забыл великий жрец обет,
Ее уста не говорили «нет»,
Ее глаза ему не отказали.

И, преданы клеймящему злословью,
Они ушли из тьмы священных рощ
Туда, где их сердец исчезла мощь,
Где их сердца живут одной любовью.

30 ноября 1907