Щастие
през тази нощ-навън е минус тридесет и три.
Сенките един на друг си подаряваме.
Твоят вик възторжен ми поднасяш ти.
Дъщеря на дългокрака нощ е тишината
и ние я изпихме като осветената вода.
На Любовта,зад границата там,тече реката-
между двата бряга е разпънала снага.
Ние,таз Любов събирахме по части -
живак сребрист от хиляди целувки.
Преживяхме дългочаканото щастие,
намерено от тебе във кристалната обувка.
03.02.2012 г.
463 Б. Алекс.
Петр Пенчев
Свидетельство о публикации №119041100487