Безсмътие за блудните

В памет на Рембранд ван Рейн

 Отмиращите стъпки в тишината
 на болният от светлосенките Рембранд.
Изгубват смисъл всяко място или дата
 при срещата ми със такъв велик талант.

Пространството потъва в сянката
 и пиките на "стрелковата гилдия".
В златисто мръкнало припламват пак
 дъхът на Саския и сукнените "Синдики".

Не съм ли аз синът със много рани,
завърнал се при слепия почти баща
 във искрено - дълбоко разкаяние?
И затова,безсмъртие на блудните им обеща...

На диренето тъмно ти намери края
 в копнежа на любовното очакване:
черти от двете си жени-в лицето на Даная!
Не крия днес от никого очите си разплакани...

 "Автопортретите" от стъпките потреперват.
Ти сам създаваше легенди за стареещ мъж,
с което във безсмъртието път намери...
 ...Сам оставам аз със Бога изведнъж...

Кралски музей,Амстердам
 Ермитаж,Санкт Петелбург.
462 Б.Алекс.
Публикувано на 29.01.2012 @ 12:31:45
Петр Пенчев